3. Разделителна способност
Изобразяване на данни от дистанционните изследвания
Спътниковите изображения не са снимки, а образни представяния на измерените данни. Спътниковите системи измерват електромагнитната радиация в различни "области" или канали от електромагнитния спектър (напр., във видимия или инфрачервения диапазон).
Разделянето на целия електромагнитен спектър на различни спектрални области има предимството за комбинирането им по различни начини, като така се получава повече информация в сравнение с обикновените панхроматични изображения (със само една честотна област).
Във всяка спектрална област сивите скали се отнасят съответно за интензивността на електромагнитната радиация и се запазват в цифров вид под формата на пиксели. Присвоявайки трите основни цвята (червен, зелен и син) на три различни области, се получават комбинирани спътникови изображения.
Например, спътникът на САЩ LANDSAT 7 има 8 спектрални диапазона. Комбинацията от 3, 2, 1 канал дава едно изглеждащо естествено спътниково изображение с реални цветове.
Повече обекти или структури от земната повърхност могат да се идентифицират с помощта на други спектрални области или техни комбинации. Тези обекти включват водни тела, различни растителни видове и класове на земеползване. С помощта на топлинните спектрални области могат да се идентифицира и температурата на повърхността на Земята.
Тези други комбинации са т.нар. изображения с условни цветове. Те показват типовете земно покритие в условен цвят, сравнен с това, което е видимо за очите ни (виж примери за изображения с условен цвят от LANDSAT в избирателната клетка по-долу).
Освен присвояването на трите основни цвята на различните спектрални области, повече информация може да се получи чрез прилагането на математически операции върху суровите данни. Могат да се получат изкуствени канали, напр. вегетационни индекси показващи жизнеността на растението, изразени чрез Нормализирания разликов вегетационен индекс NDVI (Normalized Difference Vegetation Index).