3. Разделителна способност

Спектрална разделителна способност

Спектралната разделителна способност е определена чрез броя на спектралните канали и тяхната ширина. Целта им е да уловят разликите в характеристиките на отразяване на различните видове.

Докато човешкото око разпознава видимия спектър от светлина, един спътник може в зависимост от типа да изобрази слънчевата радиация по различен начин в много спектрални области. По-голямата част от пасивните спътници за наблюдение на Земята имат между три и осем канала и следователно се наричат многоканални , като например американския LANDSAT и френския SPOT.

Колкото по-висока е спектралната разделителна способност, толкова по-тесен е диапазона на дължината на вълната за определен канал и следователно толкова повече канали има дадения инструмент. С по-висока спектрална разделителна способност единичните обекти могат да се възприемат по-добре и спектрално да се отличават.

Видима светлина: В областта на видимата светлина пасивните спътници са толкова чувствителни, колкото и човешкото око. Спътниците "виждат" приблизително по същия начин, както човек би виждал, когато гледа Земята от надморска височина от около 1000 km. Спътниците само заснемат това, което е осветено от Слънцето.

Инфрачервените инструменти измерват лъчението в близката, средната и далечна (топлинна) област на инфрачервената част на спектъра. Данните могат да се превърнат в температури на земната и океанска повърхност в безоблачни условия и в температура в горната част на облаците при пълно покрите с облаци.

Панхроматичните инструменти регистрират в широка област в целия видим диапазон на спектъра и силата на сигнала се показва, като нива на сивото, т.е. черно-бели изображения.