6. Класификация

Неконтролирана класификация

"Неконтролираната класификация използва статистическото разпределение на пикселите в пространствата на характеристиките изключително за разграничаване на класовете."

Какво представлява пространството на характеристиките?

Пространството на характеристиките и неговата размерност се определя от броя на регистрираните ленти (спектрални области). Например, спътникът LANDSAT 7 има шест канала, затова всеки регистриран пиксел (точка от изображението) от този спътник има шест стойности в скалата на сивото. Пикселите притежават характеристичен вектор в пространството на характеристиките с шест измерения. В представянето участват максимум три измерения, но обикновено на графиката (спектралните области) се изобразяват два канала (виж по-долу). Всеки пиксел има, чрез характеристичния си вектор (стойността на неговите атрибути) конкретно място в това "пространство".

Компилациите или т.нар. пикселни клъстъри в пространството на характеристиките представляват конкретните класове. Колкото по-близко един до друг са два пиксела в пространството на характеристиките, толкова по-сходни са те и толкова по-голяма е вероятността да принадлежат на един и същ клас.

Има две процедури за класификация на групировка от пиксели:

• Започващи с отделни пиксели: Най-сходните пиксели се групират стъпка по стъпка. Накрая, всички пиксели се групират в класове.
• Започващи с всички пиксели: Целта могат да бъдат определен брой класове. Тази процедура се нарича клъстъризация.

Добрият и надежден класификатор разпознава значителните разлики в характеристичните вектори, които след това се разпределят към отделните класове. Тези разлики и сходства почти винаги се изобразяват в повече от три представими размерности.

Неконтролираната класификация често се смята за подготовка, т.e. първата стъпка, която води към контролираната класификация. В този момент може да се определи дали данните могат да се разпределят в необходимия брой класове.